НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
Стара Загора
КУРС ПО ОБЩА АСТРОНОМИЯ ЗА АСТРОНОМИ-ЛЮБИТЕЛИ
Надя Кискинова “Звездите разкриват нови тайни”, Н. Николов, В. Рачева, В. Голев,1985 г.,София
БЛЯСЪК. СКАЛА НА ВИДИМИТЕ ЗВЕЗДНИ ВЕЛИЧИНИ
Хипарх, ІІ в.пр.н.е.
Този дял от физиката, който се занимава с измерване на светлината, се нарича фотометрия.
Фотометричните методи се прилагат много широко в астрономията. Фотометрията се е зародила именно заради астрономията и в астрономията.
Осветеност или блясък - терминът в астрономията, това е светлинната енергия, паднала върху единица площ.
Потребността от оценка блясъка на звездите се наложила от древността. Блясъкът на звездите бил претеглян “на око”. Древногръцкият астроном Хипарх, живял през ІІ век пр.н.е., прекарвал дълги часове в своята обсерватория. Веднъж той съзрял ниско на юг в съзвездието Скорпион появила се звезда. Скоро звездата изчезнала от погледа, но Хипарх решил подробно да фиксира положението на повече от 1 000 звезди и да ги подреди по блясък – както писал Плиний Стари:
“…той се осмели да преброи звездите и да предаде имената им на потомството, което дори за боговете е смело начинание…”
Така Хипарх в своя звезден каталог за първи път в историята на астрономията приписал числа на звездите и ги нарекъл техни звездни величини - ( m – magnitud о – лат.) , характеризиращи блясъка им. Той разделил звездите на 6 групи:
• най-ярките 15 звезди били от 1-ва звездна величина;
• следващите 45 по-слаби звезди били от 2-ра звездна величина;
• звездите от 3-та звездна величина вече станали 208 и т.н.
С някои малки промени и уточнения тази скала на звездните величини се използва и досега в астрономията като мярка за блясъка на звездите, а това означава, че не е било просто хрумване на Хипарх.
Подредбата на звездите по звездни величини не е толкова произволно, колкото изглежда на пръв поглед. Хипарх интуитивно се опрял на доста по-късно формулираното и изучено психофизиологично свойство на човешкото зрение, известно като закон на Вебер-Фехнер.
|
