“Претеглянето на око” се основава на нашето относително усещане за блясък. Когато две слаби звезди светят различно, по-лесно долавяме разликата в блясъка им, докато две ярки звезди със същата разлика в блясъка, ни изглеждат почти еднакви.

    Също така ние лесно забелязваме изменението в осветеността на стаята, ако добавим 1 електрическа крушка към двете светещи, но ако имаме 12 светещи крушки и добавим 1, едва ли ще усетим разликата. За да получим същото усещане като в първия случай, трябва да добавим не 1 , а 10 електрически крушки.

    С други думи, законът за психофизиологичните ни възприятия, формулиран от Вебер и Фехнер в края на ХVІІІ век, гласи :

    Ако силата на дразнителя се увеличава в геометрична прогресия, то усещането нараства в аритметична прогресия.
Или
Изменението на усещането е пропорционално на относителното изменение на дразнещия фактор.

    При преминаването от една звездна величина към следващата окото забелязва една и съща разлика в блясъка на звездите, т.е. усещането за относително изменение на яркостта е едно и също.

    Чрез фотометрични измервания е установено, че отношението на блясъка на звездите от 1-ва звездна величина към блясъка на звезди от 6-та звездна величина е 100 пъти. Това може да се запише така:

Тогава отношението на блясъка на две звезди, различаващи се с 1 звездна величина е около 2,5 пъти.

    През 1856 г. английският астроном Норман Погсън получил, че разликата между звездните величини m 1 и m 2 е свързана с отношението на техния блясък Е1 и Е2 чрез формулата:

m 1 - m 2 = - 2,5 lg Е1 / Е2

    От формулата на Погсън следва, че колкото е по-ярка една звезда, толкова е по-малка звездната й величина.