Въпреки това редом с официалния, лунни календари все още се използват в Турция, Алжир, Мароко, Пакистан, Иран, Афганистан и другаде, където преобладаваща религия е мюсюлманството.

    За преодоляване на постоянно натрупващата се разлика, въведени са високосни лунни години от 355 дена и правила като:

    турския цикъл – основаващ се на 8-годишна периодичност, когато високосни трябва да са 2-та, 5 и 7-ма години. Интересно е, че това позволява да се въведе вечен лунен календар, защото такова редуване означава на всеки 8 години да се повтарят сищите числа на месеците със съответните дни от седмицата.

    арабски цикъл – основава се на 30-годишна периодичност, съдържаща 19 прости и 11 високосни години.

    Мюсюлманите имат и своя ера за отчитане броя на лунните години – т. н. хиджра. Началото й е свързано с преселване на пророка Мохамед от Мека в Медина, което според общоприетия календар е станало през септември 622 г. пр.н.е.

    Според мюсюлманската хиджра 2006 година примерно е 1427 поред, а началото й е на 17 април.

    В някои страни като Иран, Афганистан, Пакистан и Турция освен лунната хиджра се използва и слънчевата хиджра. Летоброенето започва от същата историческа дата, но за начало на всяка лунна година се приема денят на пролетното равноденствие, а продължителността на годината става, колкото е тропическата – 365 или 366 дена.

лунно-слънчеви календари

Това е по-сложна и исторически по-късно възникнала календарна система.

При тази календарна система лунните месеци приблизително се съгласуват със слънчевата година.

Вавилонски календар

    Лунният календар в древен Вевилон възникнал в средата на ІІІ хилядолетие пр.н.е. Тогава между реките Тигър и Ефрат имало отделни градове-държави, всеки със свой календар. Две хилядолетия по-късно цар Хамурапи обединил градовете-държави от Двуречието и за официална била възприета календарната система на град Ур.

    От ХVІІІ столетие пр.н. започнали отначало произволно да добавят дни за съгласуване на лунната с тропичната години, а от ІV в.пр.н.е. бил възприет метоновият цикъл.

Гръцки календар

    През 432 г.пр.н.е. Метон разработил лунно-слънчев календар, посветен на 86-та олимпиада. Годината на гърците започвала от деня на лятното слънцестояне, състояла се от 12 лунни месеца, започващи от неомения и състоящи се 29 и 30 дена. Метон открил закономерност – сумирайки 110 празни месеца по 29 дена и 125 пълни месеца по 30 дена, се получават 6 940 дена – точно толкова се съдържали и в 19 слънчеви тропични години.

    19-годишният метонов цикъл се състоял от 12 години с по 12 лунни месеца и 7 удължени – с по 13 месеца, като удължените години били 3-та, 6, 8, 11, 14, 16 и 19 години от цикъла.

    Гърците също имали свое летоброене. До средата на първото хилядолетие пр.н.е събитията в Гърция се отчитали по имената на длъжностните лица – архонтите, отговорни за спазване на календарните правила.

    От ІV век пр.н.е. летоброенето се отчитало от първата олимпиада, състояла се на 1 юли 776 г.пр.н.е.

 

1..2..3..4..5..6..7..8..9..10..[11]..12..13..14..15..16..17..18..19..20..21..22