Сега са открити около 2 000 галактики на Маркарян, част от които са всъщност квазари, друга част – Сийфъртови галактики в стадий на активация на взривните процеси в ядрата, които вероятно са верижни избухвания на свръхнови в огромни области на звездообразуване около акреционния диск на масивната черна дупка в центъра на ядрата на галактиките.

Тази върволица от галактики на Маркарян съединява две големи, но слабо изразени лещовидни галактики М 84 и М 86 горе вдясно с голямата спирална галактика М 88 долу вляво. В долния десен ъгъл на изображението е гигантската елипсовидна галактика М 87, около която гравитират 2000 галактики от купа в Дева. Разстоянието до центъра на този куп от галактики е само 70 млн. св.г. и той видимо оказва гравитационно влияние върху близките ни обкръжение от галактики. 7-те галактики от ивицата на Маркарян имат движение в една обща посока и те случайно се проектиран на фона на купа галактики в Дева.

ЛАЦЕРТИДИ

    Лацертидите да далечни извънгалактични обекти, в чиито спектри не се наблюдават емисионни линии, силно поляризирано излъчване и амплитуди с блясък, достигащи до 7 зв. в. Сходни са с квазарите и галактиките на Сийфърт и Маркарян, а бързите и големи промени в блясъка на тези точковидни обекти говорят за извънредно малките размери на мястото, откъдето те се генерират – само няколко св. дена, понякога дори часа или от порядъка на размерите на Слънчевата система – около 170 а.е. Отсъствието на емисионни линии в спектъра им говори за отсъствие на газови облаци. Това дава основание на Шапиро и Елиът през 1974 г. да предположат, че Лацертидите са изолирани черни дупки с акреционен диск, а през 1973 г. Оке и Гън предполагат, че Лацертидите са много малко ядро на активна галактика от типа на Сийфъртовите.

Това е една от най-мощните активни галактики Н 1517+656, спадаща към Лацертидите, наречени така по латинското наименование на съзвездието Гущер. Чрез тях ние можем да надникнем в самото пъкло, защото ги наблюдаваме по направление на джета от ускорени до субсветлинни скорости частици, завихрени и изхвърлени от полюсната област на масивна черна дупка. Наблюдаваните дъги според някои автори свидетелстват за сливане на галактики, а не за проява на гравитационна леща или наличие на спирални ръкави на самата галактика. Изследвайки звездния състав в дъгите се дава оценка за възрастта на звездите от около 20 милиона години, което потвърждава хипотезата за сливането на галактики и възникване на мощен процес на звездообразуване.