
|
|
<--- Диаграма спектър-светимост на галактиката М 31, получена по данни на космическия телескоп “Хъбъл”, по която може да се определи възрастта на звездите от различните части на галактиката.
Освен определяне размерите на ОВ-асоциациите и местоположението им в звездни комплекси, Георги Иванов и Петър Кънчев направиха диаграми спектър-светимост. Така става възможно да се определи възрастта на отделните асоциации от звезди – оказа се, че най-младите асоциации са разположени във вътрешния край на спиралните ръкави и възрастта им се увеличава с отдалечаване от центъра на М 31. Това доказва тезата за образуване на спиралните ръкави на тази галактика в резултат на разпространение на плътностна вълна. |
| Интересно е, че група френски астрономи изказват предположението, че М 31 е едноръкавна спирала, въртяща се срещу посоката на спиралния ръкав. Сега е установено, че М 31 е нормална спирална галактика с два излизащи от балджа спирални ръкава, Sb тип.
Вероятно звездообразуването поне в настоящия момент не е толкова интензивен процес, а може би това е характерно изобщо за галактики от този тип. В галактиката в Андромеда звездното население като цяло е доста по-възрастно от това в нашата Галактика, въпреки че галактиките са възникнали по едно и също време. В М 31 има повече стари звезди червени гиганти и свръхгиганти, както и много повече червени джуджета; повече и по-големи стари кълбовидни звездни купове, а откритите в Марселската обсерватория повече от 1000 области на йонизиран водород са с невисока яркост и размери в сравнение примерно с тези в Големия Магеланов облак.
За разлика от Млечния път, по-големите спътници на М 31 са елиптични джуджета.
Всички тези разлики между двете съседни спирални галактики говорят за различното им минало. |

Астрономите насочват космическият телескоп “Спитцер” към М 31. В диапазона 24 микрона в тази инфрачервена част от спектъра излъчва предимно праха, нагрят от звездите. Така е разкрита сложната структура на спиралните ръкави, спиралната дъга около центъра; отместената спрямо центъра пръстеновидна област на звездообразуване и необикновената пролука в галактичния диск. Колкото и да е странно, във видимата и дори в ултравиолетовата част от спектъра такива детайли няма. Анализът и сравнението между това и другите изображения, вероятно ще позволят по-добре да се разбере бурното минало не само на М 31, а и на нашия Млечен път, както и бъдещето им. Предполага се, че след милиард години М 31 ще е толкова близо до Млечния път, че ще започне сливане на галактиките, което ще доведе до образуването на една огромна елиптична галактика като тази в центъра на купа галактики в Дева – М 87.
|