Предполага се, че видът на галактиката зависи от масата и момента на импулса на протогалактичния облак. Бавни и компактни протогалактични облаци са дали началото на масивните и бавно въртящи се около оста си елипсовидни галактики; тези с по-бързо въртене – големите спираловидни галактики. Но има и други фактори – взаимодействието между галактиките, сливането на галактики и поглъщане на малките от големи галактики -–процес продължаващ досега и водещ до промени във външния вид на структурите.

Сливащи се галактики по данни на космическия телескоп “Хъбъл”.

По данни от телескопа “Хъбъл” е проведено изследване в Нотингамския университет под ръководството на проф. Кристофър Конселайс, потвърждаващо, че големите галактики са се формирали при сливане на по-малки. Галактичните сливания водят до образуването на звезди и според някои изследователи, захранват черните дупки в центровете на галактиките, при което те значително увеличават размерите си.     Масите на младите галактики са малки и дълго време оставаше загадка тяхното превръщане в масивни галактики. Сега е ясно, че за да се получи това са необходими поне 4-5 сливания, при което малката галактика се превръща в огромно струпване. Сега това става рядко, но преди 10 млрд години този процес е протичал много интензивно.

    И още нещо – сливането на галактиките се е случило в строго ограничен отрязък от време – в течение на 6 млрд години след Големия взрив, което противоречи на съществуващите теории за бързото формиране на големите галактики в течение на няколко милиона години след Големия взрив и постепенното им сливане.

    Изследвайки процесите при сливащите се спирални галактики, учените предвиждат бъдещето на нашата Галактика и тази в Андромеда, които ще се сблъскат след само няколко милиарда години.