- на бушмените     Живяла някога девойка. Веднъж взела тя шепа пепел от огъня и я хвърлила нагоре. Пепелта се разсипала по небето и оттогава е там като белезникава ивица.     Първи телескопични наблюдения на Галилей     Разгадана е същността на Млечния път – множество слаби и близки една до друга звезди.

    Идеята на Сведенборг за всеобщност на принципите в природата

    Шведският учен, философ и теолог от края на ХVІІ - началото на ХVІІ век, Сведенборг, занимайки се с изследване на магнитните явления, считал, че както се подреждат най-дребните частици около магнит, така и звездите трябва да имат някаква подредба в пространството и наличието на Млечния път подсказва това.

    Макар доста мъглява, това е първата идея, която придава значение на Млечния път като реално съществуваща система за групиране на звездите.

   Томас Райт и идеята за островната вселена

    За първи път през първата половина на ХVІІІ век в космологичните възгледи на философа Томас Райт е изказана идеята че Вселената се състои от множество струпвания на звезди по повърхността на нещо като вселенски мехури. Макар, че погрешно е обяснявал наличието на Млечния път с проекцията, под който го вижда земния наблюдател, това е първата представа противопоставяща се на Вселена, равномерно запълнена със звезди. Също като Кеплер и Райт си представял, че звездите са разположени в тънък сферичен слой, а зрителният ни лъч е по допирателната към него и затова струпването на звезди се проектира като белезникава ивица.

Йохан Ламберт по същото време дава най-пълната и свързана с наблюдения от своето време концепция за островната йерархия на Вселената, разглеждайки системи от различен порядък: Планета със спътниците й; Слънцето и планетите от Слънчевата система; Млечния път и подобните на него системи от звезди и т.н. Нещо повече – всички тези системи са в непрекъснато движение – всяка около свой център на тежестта и всички около общ център на Вселената. Галактиката на Хершел     Въпреки че и в края на ХVІІІ век продължавала да господства представата за равномерно разпределените по цялата Вселена звезди, верен на наблюдателните резултати и интуицията си, Уилям Хершел се опитал да погледне как изглежда нашия звезден остров.