Естествено възниква едно необходимо условия за търсене на високоразвити форми на живот в звездни системи в пространството между спиралните ръкави в коротационната окръжност – там, където има възможност системите дълго време да съществуват без постоянно да са подложени на опасност от космически катаклизми. Не случайно такова местоположение във всяка една подобна галактика се нарича още “пояс на живота”.

Галактични подсистеми

    След бягството си от фашизираща се Германия през 30-те години на ХХ век, немският астроном Валтер Бааде работи в САШ в обсерваторията Маунт Уилсън. Тъй като при бягството си той остава без документи, не успява да получи американско поданство. Когато повечето от колегите му в обсерваторията биват мобилизирани по време на войната, Бааде остава почти сам. Тогава голяма част от наблюдателното време на 2,5 метровия телескоп той можел да използва за собствени изследвания. Нощното небе в пустинята не било смущавано дори от светлините на милионния Лос Анжелис поради предприетите мерки за противовъздушни нападения, изискващи затъмнение на града. Условията за астрономически наблюдения в рядко облачното небе на пустинята били идеални.

    Бааде изследвал горещите сини гиганти в периферните части на близките галактики и най-вече в галактиката в Авдромеда М 31. Той предполагал, че в центъра на галактиките би трябвало да има също така гигантски, но червени звезди. Успял да получи небивали дотогава добри изображения на галактичните централни области, на които се различават отделни звезди. Там наистина имало червени гиганти от крайните стадии на звездната еволюция, както и в повечето кълбовидни купове.

    През 40-50-те години на миналия век Бааде вече разполагал с достатъчно наблюдателен материал в потвърджение на своето предположение и разработил схема на звездните населения в галактиките.