Те са законите, които описват електромагнитното поле. Нашите нови гравитационни уравнения също са структурни закони, които описват изменението на гравитационното поле. Схематично може да кажем: преходът от нютоновия закон за гравитацията към Общата теория на относителността до известна степен е аналогичен на прехода от теорията за електрическите течности и закона на Кулон към теорията на Максуел.

3. Нашият свят е неевклидов. Неговата геометрична природа е образувана отт масите и от техните скорости. Гравитационните уравнения на Общата теория на относителността се стремят да разкрият геометричните свойства на нашия свят.”

Или накратко:

    “…старата теория е специален граничен случай на новата. Ако гравитационните сили са сравнително слаби, предишният нютонов закон се оказва добро приближение към новите закони за гравитацията. По такъв начин всички наблюдения, които потвърждават класическата теория, потвърждават и Общата теория на относителността. Ние отново идваме към старата теория от по-високото ниво на новата.”

Забележка: повече по темата в проекта ГРАВИТАЦИЯ НАВРЕД

http://gravity-around.hit.bg