Модели на Вселената според Фридман

- Ако средната плътност на вселенското вещество е колкото изчислената критична плътност, възлизаща на 8х10(-27) г/куб. см, геометрията на Вселената е 4-мерна плоскост с постоянно разширение. Имайки предвид наблюдаемото вещество, такава Вселена би трябвало да е на 13 млрд. години.

    - Ако ср- плътност е по-голям а от критичната, пространството-времето се изкривява до такава степен, че се затваря в себе си. Такава Вселена е ЗАТВОРЕНА и в един момент трябва да се върне в изходното си начало. Такава Вселена трябва да е доста млада – на по-малко от 13 млрд. години.
    - Ако ср. плътност е по-малка от критичната Вселената е ОТВОРЕНА и безкрайно разширяваща се. Възрастта на Вселената в този случай трябва да е между 13 и 19,5 млрд. години.

    Модификация на динамичната Вселена би могла да бъде т. нар. пулсираща Вселена – ту разширяваща се, ту свиваща се до нова изходно начало, което може да не “помни” предишното, ако в него не е заложена същността на реда - причина-следствието- а хаосът.

    Веднага след като Фридман публикувал статията си, Айнщайн реагирал остро, но се заел с проверката на своите уравнения, този път избягвайки въведения ЛАНДА-член за целите на симетрията гравитация-антигравитация.

    Стигнал до същия извод като Фридман, чест прави на Айнщайн, че в същите “Анали на физиката” публикувал собственото си опровержение:

    “ В предишните си забележки аз критикувах горната работа ( на Фридман ). Но се убедих, че те се базират на мои грешки в изчисленията. Аз считам, че резултатите на Фридман са правилни и хвърлящи нова светлина. Оказва се, че моите уравнения на полето допускат редом със статичните и динамични решения за характера на пространството.”

Разбягване на галактиките.