СИЙФЪРТОВИ ГАЛАКТИКИ – спирални галактики с необикновено ярки компактни ядра, които светят във видимия диапазон 100 пъти по-силно от всички звезди в тях.

Откриване и същност

През 1948 г.Сийфърт публикувал списък на 12 спирални галактики с много ярки точкови ядра и широки емисионни линии, които показвали висока радиална скорост от порядъка на 5-8 000 км/сек.

Трудът на младия, току-що защитил дисертация астроном на времето си не направил впечатление.

Интересът към тези галактики се възродил цели две десетилетия след публикацията на Сийфърт, тогава, когато Амбарцумян нарича ярките галактични ядра активни и изказва идеята, че тяхната яркост се дължи на активни процеси, играещи важна роля в еволюцията на галактиките.

Тогава тези обекти били наречени Сийфъртови галактики и те спадат към галактиките с активни ядра, в които се разиграват нестационарни процеси, в резултат на които се изхвърлят облаци от газ с размери от 10 до 10 000 а.е. и маса до 1000 маси на Слънцето.Някои от тези галактики променят блясъка си до 50% и то само за около месец, което означава, че размерът на областта, където се разиграват нестационарните процеси явно от взривен характер е с размер от порядъка на 1 св. месец или 800 млрд км. Самите ядра на обикновените галактики са с размери обикновено от порядъка на хиляди св. г., а тези на Сийфъртовите галактики – от порядъка на десетки св.г.

Това изображение е получено с Широкоъгълната планетарна камера на космическия телескоп “Хъбъл” на 4 септември 1992 г.

Вляво е пресечената спирала на галактиката NGC 5728 от Сийфъртов тип. Това е галактика с активно ядро, в което има свръхмасивна черна дупка с акреционен диск.

Вдясно се вижда изхвърляне на потоци йонизиран горещ газ на няколко хиляди св.г. разстояние от галактиката, излъчващ в ултравиолетовата част на спектъра.

Сийфъртовата галактика NGC 5728 е на разстояние 125 млн. св. г. в съзвездието Везни.

Сийфъртовите галактики се делят на два вида:

І тип – галактики, излъчващи в целия диапазон и най-вече в инфрачервената област Тези галактики имат значително количество прах и облаците от газ и прах от ядрото им се движат по-бавно – с около 400 км/сек, както сочи ширината на емисионните им линии и

ІІ тип – галактики с широки емисионни линии, говорещи за облаци от газ предимно, движещи се с хиляди км/сек. Тези галактики излъчват интензивно в рентгеновия диапазон.

Огромната спирална галакиката NGC 5005 е типична Сийфъртова галактика от ІІ тип