НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
СТАРА ЗАГОРА

Курс по ОБЩА АСТРОНОМИЯ
Надя Кискинова

ОТКРИВАНЕ НА АСТЕРОИДИТЕ

Правило на Тициус-Боде

През 1766 г. Тициус обърнал внимание на една закономерност в планетните разстояния, популяризирана по-късно от Боде. Тя може да се изрази с емпирична формула за средните разстояния на планетите от Слънцето в астрономически единици:

а = 0,4 + 0,3.2 * n (а.е.)

като n за Меркурий е (-безкрайност), за Венера е 0, за Земята е 1, за Марс е 2, за Юпитер е 4 и за Сатурн е 5.

Липсвала обаче планета с n =3.

Съвпадението между големите полуоси на орбитите и получените от правилото стойност е наистина удивително.

След 1781 г., когато била открита планетата Уран и е установено, че голямата полуос на нейната орбита също се съгласува с формулата, доверието към правилото на Тициус-Боде нараства. Предположението, че на 2,8 а.е. от Слънцето трябва да се намира неизвестна планета, се превръща в увереност.

През 1796 г. петима европейски астронома под ръководството на Франц Цах създават астрономическо общество, наречено “отряд на небесната полиция”, за издирване на криещата се планета.

Откриване

Откритието, както обикновено става, дошло случайно. Директорът на сицилийската обсерватория в град Палермо Джузепе Пиаци в самото навечерие на ХІХ век в нощта на 1 януари 1801 г., работейки върху съставянето на звезден каталог, забелязал звездообразен обект от 7–8 зв.в. в съзвездието Бик, който обаче се премествал на фона на звездите и то чувствително – с по 6 дъгови минути за денонощие. Поради заболяване, скоро след това Пиаци загубил обекта.

Тогава 24-годишния Карл Фридрих Гаус, наречен “кралят на математиците” показва на какво е способен. Прилагайки своя метод на най-малките квадрати, въз основа на оскъдните наблюдения на Пиаци той изчислил елементите на орбитата на звездообразния обект и предсказал положението му. На 1 януари 1802 г. Олберс потвърждава откритието на Пиаци и Гаус.