До подобен извод идва почти по същото време и руският учен Лев Ландау . Такъв обект не е нито бяло джудже, каквото вече се наблюдавало като спътник на най-ярката звезда Сириус, нито все още хипотетичните, но изведени от теорията неутронни звезди. Такива обекти би трябвало да колапсират до безкрайна плътност.
Някои светлинни лъчи /в черно на тази фигура/ от неутронна звезда все още успяват да убегнат отогромното й гравитационно привличане и да отнесат информация за обекта до външен наблюдател.
Но звезден остатък с маса отвъд предела на Чандрасекар не спира колапса си до неутронна звезда.
Гравитацията на такъв обект е толкова силна, че дори фотоните не могат да излязат от затворилото се в себе си пространство-време. Той става невидим за външен наблюдател.
Едингтън бил потресен от това следствие и отказал да повярва в резултата на Чандрасекар. Самият Айнщайн написал труд, в който твърдял, че звездите не могат да се свиват до нулев размер.
Авторитетите си казали думата и младият учен насочил усилията за по-нататъшни изследвания в друга насока.
Мястото, откъдето светлинните лъчи от колапсирал звезден остатък могат да го напуснат е тясно конусовидно пространство в близост до оста на въртене.
Десетина години по-късно - през 1939 г. американският учен Робърт Опенхаймер решил уравненията на Общата теория на относителността в граничния случай на масивно колапсирало тяло, с което доказал отново съществуването им този път от тази гледна точка. Но работите на Опенхаймер върху атомната бомба засенчили успеха му в този аспект и години след Втората световна война общността на учените го игнорирала.
Тайно Опенхаймер възложил на своя сънародник Шварцшилд да наследи неговия труд върху решенията на уравненията в случай на колапс на свръхмасивно тяло.
Черна дупка го нарекъл друг водещ учен в тази насока през 1968 г. - професорът от Принстънския университет Джон Уилър и това цветисто наименование се наложило с образността над всички останали опити да бъде назован екзотичният обект.
ШВАРДШИЛДОВСКА /невъртяща се/ ЧЕРНА ДУПКА
Характеристики и структура
Шварцшилд отдавна се занимавал с уравненията на полето, описващи пространство-времето извън тяло със сферична симетрия и само месеци след публикуването на Общата теория на относителността изчислил характерния размер на колапсирало тяло. Така нареченият радиус на Шварцшилд е основна формула в теорията на черните дупки:
R ш = 2 G . M / c 2
Тук G е гравитационната константа, а с – скоростта на светлината.
Следователно, на всеки обект с маса М може да бъде изчислен радиуса на областта, под която той би се свил до невъобразима плътност.