Излъчване на черна дупка – излъчване на Хокинг
Двойка виртуални частици, примерно електрони, бива разделена от огромната гравитация в непосредствена близост до хоризонта на събитията. За краткото време на съществуване на виртуалните частици едната успява да попадне завинаги под хоризонта, а другата остава самотна и се реализира в «обикновена» частица. Външен наблюдател регистрира нейната поява като излъчване на черната дупка.
излъчването на Хокинг в близък план
Мощното гравитационно поле в околностите на черна дупка рязко усилва процеса на възникване на виртуални частици.
Пространство-времето буквално се разкъсва от мощната гравитация.
Ако двойката виртуални частици е до самия хоризонт на събитията, има вероятност за времето на краткото им съществуване едната частица да попадне безвъзвратно под хоризонта на събития и другата вече няма как да анихилира. Времето на съществуване й като частица се удължава и външен наблюдател може да я регистрира като елементарна частица, излъчена от черната дупка.
И така, частиците не се излъчват от черната дупка, а от пространството извън хоризонта на събитията.
ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧЕРНИТЕ ДУПКИ
В нашия свят масата и енергията на телата са само положителни величини. Но светът под хоризонта на черните дупки е друг. В този смисъл може да се приеме, че втургащите се към сингулярността частици внасят в черната дупка отрицателна маса-енергия, която намалява маса-енергията на черната дупка. С намаляване на масата на черната дупка се смалява и хоризонта на събитията или размерът на областта от пространство-времето.
Черните дупки, излъчвайки, се смаляват. При това, колкото повече се смаляват, толкова по-бързо губят маса. Не е напълно ясно какво става, когато масата стане съвсем малка, но следвайки логиката на разсъжденията – все по-ускоряващият се процес в крайна сметка ще доведе до много бързо изчерпване на масата или до “един гигантски последен взрив, равностоен на експлозията на милиони водородни бомби ”.
Черна дупка с маса няколко пъти слънчевата излъчва като тяло с температура 1/1 000 000 част от градуса над абсолютната нула!
Това е много по-ниска температура от фоновото реликтово лъчение – остатък от Големия взрив – 2,4o над абс. нула. Така че, черните дупки излъчват винаги по-малко, отколкото поглъщат.
Ако Вселената се разширява вечно, температурата й ще спадне под температурата на излъчване на черна дупка със звездна маса. Но дори и тогава ще са необходими 10 * 66 години, за да се изпари черната дупка. Това е много по-дълго време от възрастта на Вселената сега – 1,4.10 * 10 години.