Дългопериодичните комети с пара- или хиперболични орбити доближават Слънцето само веднъж и те понякога изненадват земните наблюдатели, както и кометите със силно изтеглени елиптични орбити. Те имат несравними с човешкия живот и дори човешката цивилизация периоди от порядъка на десетки, стотици хиляди и дори милиони години. Те също спадат към дългопериодичните комети, които на практика се наблюдават само веднъж. Често именно непериодичните комети изненадват с яркостта си на нашето небе.

По-ярката от Венера комета МакНот на в небето на планините на Каталония, Испания.

В началото на 2007 година тази велика комета с хиперболична орбита достигна яркост -5 зв. в. и така стана втората по яркост комета след Икея-Секи от 1965 г. от -7 зв.в. с период от 880 години.

Такава е кометата Хейл-Боп, също така ярката Хиакутаке от 1996 г., открита на 31 януари с.г. от японския астроном-любител Южи Хиакутаке. Периодът на обикаляне около Слънцето й е 10-20 хиляди години. На 25 март 1996 г. кометата бе на 1,5 млн. км от Земята, т.е. 4 пъти разстоянието Земя-Луна и това е максимално близкото й приближаване.

Това е кометата Хиакутаке от 1996 г., вдъхновила фотографите Рики Скот и Джо Орман от Аризона. Тук слабите звездички, които светят през опашката на кометата са от съзвездието Малка мечка и част от орбитата й вдясно.

Това е кометата Хиакутаке от 27 март 1996 г

За първи е получено рентгеново изображение на комета от рентгеновия спътник ROSAT , което бе неочаквано, тъй като се считаше, че кометите не излъчват в рентгена. Нещо повече, яркостта на рентгеновото излъчване на кометата е променливо от порядъка на няколко часа.. Възможно е молекулите вода да поглъщат слънчевите рентгенови лъчи и да флуосрецират. Възможно е също така частиците от главата на кометата да светят в рентгена в резултат на взаимодействие с частиците от слънчевия вятър.