НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
Стара Загора

КУРС ПО ОБЩА АСТРОНОМИЯ ЗА АСТРОНОМИ-ЛЮБИТЕЛИ
Надя Кискинова

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЛАКТИКИТЕ

СВЕТИМОСТ НА ГАЛАКТИКИТЕ

Светимостта на една галактика това е количеството енергия, която тя излъчва за единица време.

Както при звездите и тук светимостта на галактиката L е свързана с абсолютната звездна величина M, а тя – с видимата звездна величина m и разстоянието r по познатата формула на Погсон:

Само трябва да се има предвид, че тук видимата звездна величина е сумарна величина, отнасяща се за множеството от звезди в дадена галактика.

Светимостите на галактиките варират в широки граници - със стотици порядъци.

Най-ярките галактики са най-малобройни. Това са гигантските галактики, които могат да бъдат добре изучени дори ако са на огромни разстояния. Техните абсолютни звездни величини са от порядъка на М = -24. Нашата Галактика спада към едни от най-големите и ярки. Предполага се, че абсолютната звездна величина на Млечния път е М = -21.

Това е недалечната голяма спирална галактика М 83. Така би изглеждал Млечния път за наблюдатели извън него.

Тъй като светимостта на галактиките зависи от броя най-вече на ярките масивни звезди в тях, а те са в огнищата на звездообразуване, то светимостта на галактиките зависи не толкова от размерите й или броя на звездите, колкото от активността на процесите на зараждане на звезди. Потвърждение на това са откритите от космическия телескоп “Хъбъл” изключително неярки, открояващи се в инфрачервения спектър на излъчване огромни спирални галактики.

Ако светимостта на галактиките дава информация за излъчването им като цяло, то светимостта на единица повърхност, примерно 1'', дава информация за структурните особености. Повърхностна фотометрия на галактиките е правил още Едуин Хъбъл. За елиптичните галактики той установява, че повърхностната им яркост намалява плавно от центъра към краищата. Същото важи и за централните части на спиралните галактики.

През 1960 г. Сидней Ван ден Берг открива на снимки на спирални галактики ред морфологични особености и ги класифицира по светимост. Докато класификацията на Хъбъл подрежда спиралните галактики според развитост на спиралните им ръкави, то Ван ден Берг ги подрежда в перпендикулярно на съответния клас направление. Наистина галактиките имат различна светимост, макар че са съотнесени към даден тип според Хъбъл. Класовете им на светимост макар качествено,но уточняват структурната им класификация. Ван ден Берг въвежда спектрални класове от І до ІV, като светимостта на една галактика от І тип е около 5 пъти по-висока от тази от ІV тип.