НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
Стара Загора

КУРС ПО ОБЩА АСТРОНОМИЯ ЗА АСТРОНОМИ-ЛЮБИТЕЛИ
Надя Кискинова

ВИДОВЕ ГАЛАКТИКИ

ПРЕДИСТОРИЯ

През 1755 г. немският философ Имануел Кант предположил, че Вселената се състои от “островни вселени”, състоящи се от звезди подобно на Млечния път.

През 1838 г. Уилям Хершел публикувал схема на мъглявината М 51 в каталога на Месие, получена с неговия 182-см телескоп. Лорд Рос /Уилям Парсънс/, разглеждайки внимателно тази схема, установява спирална структура на М 51, а по-късно открива такива структури и при други мъглявини.

Проследете с поглед дръжката на “черпака” на Голямата мечка и огледайте с телескоп областта около последната ярка звезда. Скоро ще се натъкнете на тази ефектна двойка взаимодействащи галактики, нанесени под № 51 в каталога на Месие, наречена образно Водовъртеж. Голямата галактика NGC 5194 е вероятно първата открита спирална галактика. Спиралните й ръкави с ивицата прах в тях явно минава пред галактиката-спътник отдясно NGC 5195.

Галактиките са на разстояние 31 милиона св.г. и са в областта на съзвездието Ловджийски кучета. С малък любителски телескоп М 51 изглежда слабо размито петънце, но това контрасно изображение е получено с Усъвършенстваната камера за обзори на космическия телескоп “Хъбъл” през януари 2005 г.

През втората половина на ХІХ век учените се стремят да уточнят и попълнят каталозите от мъглявини.

През 1838 г. Йохан Драйер публикува своя “Нов общ каталог на мъглявини и купове от звезди” с 7 840 обекта, означени като NGC ( New General Cataloge ) с пореден номер. Сега има и две допълнения към този каталог , където обектите са обозначени с индекса IC ( Index Cataloge ). Най-добре видимата мъглявина със спирална структура в съзвездието Андромеда М 31 в каталога на Месие, в каталога на Драейр е NGC 224.

Започнал великият спор в средите на учените – какво представляват спираловидните мъглявини – обекти от състава на Млечния път или “островни вселени”.