Едно тяло пада към Земята, примерно под действие на силата на гравитация по закона за свободното падане на Галилей.

G = m . g

При това всички тела според Галилей падат със земното ускорение g , а това е възможно само, ако инертната и тежка маса са една и съща величина.

При това всички тела според Галилей падат със земното ускорение g , а това е възможно само, ако инертната и тежка маса са една и съща величина.

Самият Нютон поставя ред експерименти за установяване дали има някаква разлика между тежката и инертна маса или това наистина е една и съща величина, влизаща в два отделни физични закона.

Сега точността на експерименталните данни дава до 12-тия знак след десетичната запетая съвпадение на масите, които явно отразяват едно и също свойство на телата – тяхната инертност. Същата маса влиза в закона за гравитацията. Там силата би трябвало да отразяване гравитационни свойства на телата. Законът на Нютон за всеобщото привличане позволява точно да се изчисли тази сила, но какво е всъщност гравитация?

Еквивалентността на тежката и инертна маса
е т.н. СЛАБ ПРИНЦИП НА ЕКВИВАЛЕНТНОСТТА , залегнал в основата на Общата теория на относителността.

Нека направим мислен експеримент, както е постъпил и Айнщайн:

Да си представим, че сме в изолирана от външния свят асансьорна кабина, която е неподвижна. Стъпили на пода, по никакъв начин, с никакъв физически есперимент не бихме могли да кажем какво ни държи за него – силата на гравитацията или силата, която ни придава същото земно ускорение,

за да чувсваме своята тежест /натиск върху пода и съответното му противодействие, съгласно третия принцип на динамиката/, но запратила ни някъде в космическото пространство.

И обратно: Нека този път сме във вагон без прозорци. В един момент нещо ни тласка на една страна. Какво е това – ускорено или забавено движение на вагона? А може би внезапно появила се гравитационна сила ни привлича от едната страна?