Идва време и в Плоскандия се ражда един плосък Айнщайн. Той прозира истината и я доказва – Плоскандия всъщност не е плоска, а е само една частица от огромна Вселена с още едно – трето измерение.

Прехвърляйки аналогията механично за тримерно мислещи същества, обитаващи 4-мерна Вселена, се получава същата ситуация.

Веднъж 9-годишният син на Айнщайн Едуард запитал баща си:

“Татко, защо всъщност ти си толкова известен?”

Айнщайн се засмял, а след това казал:

“Виждаш ли, когато сляп бръмбар пълзи по повърхността на кълбо, той не забелязва, че изминатият от него път е изкривен. На мене ми провървя да забележа това.”

Разликата между бръмбара и нас е несъществена в сравнение с размерите на планетата Земя, Само преди няколко столетия някои упорито твърдели, че тя е плоска. Сега използваме икономичните геодезични линии, свързващи две дестинации при пътешествията си по земното кълбо. И дори не се замисляме за това.

Нещо повече, можем много пъти да обиколим земното кълбо и като слепия бръмбар да кажем, че Земята е безкрайна.

    Четиримерната Вселената също е безкрайна и можем да обикаляме безброй много пъти поне мислено.

Айнщайн:

“Ние се помъчихме да посочим пътя, който ни води към Общата теория на относителността, и основанията, които ни принуждават още един път да изменим нашите стари възгледи. Без да влизаме във формалната структура на теорията, ще характеризираме някои черти на новата теория на гравитацията с цел да се сравни със старата. Няма да бъде трудно да се разбере природата на различията между двете теории след всичко, което беше казано по-рано.

1. Гравитационните уравнения на Общата теория на относителността могат да бъдат приложени към всяка координатна система. Въпрос само на удобство е да се избере някоя особена координатна система във всеки специален случай. Теоретично са допустими всички координатни системи. Като игнарираме гравитацията, ние автоматически се връщаме към неинерциалната система на Специалната теория на относителността.

2. Нютоновият закон за гравитацията свързва движението на тялото тук и сега с действието на друго тяло в същото време на далечно разстояние. Този закон стана образец за целия механистичен мироглед. Механистичният мироглед обаче претърпя крах. С уравненията на Максуел ние създадохме нов образец за законите на природата. Уравненията на Максуел са структурни закони. Те свързват събития, които протичат сега и тук, със събития, които протичат малко по-късно и в непосредствено съседство.

Те са законите, които описват електромагнитното поле. Нашите нови гравитационни уравнения също са структурни закони, които описват изменението на гравитационното поле. Схематично може да кажем: преходът от нютоновия закон за гравитацията към Общата теория на относителността до известна степен е аналогичен на прехода от теорията за електрическите течности и закона на Кулон към теорията на Максуел.

3. Нашият свят е неевклидов. Неговата геометрична природа е образувана отт масите и от техните скорости. Гравитационните уравнения на Общата теория на относителността се стремят да разкрият геометричните свойства на нашия свят.”

Или накратко:

“…старата теория е специален граничен случай на новата. Ако гравитационните сили са сравнително слаби, предишният нютонов закон се оказва добро приближение към новите закони за гравитацията. По такъв начин всички наблюдения, които потвърждават класическата теория, потвърждават и Общата теория на относителността. Ние отново идваме към старата теория от по-високото ниво на новата.”