НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
Стара Загора

КУРС ПО ОБЩА АСТРОНОМИЯ ЗА АСТРОНОМИ-ЛЮБИТЕЛИ

Надя Кискинова

АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КАЛЕНДАРА
КАЛЕНДАРНИ СИСТЕМИ

АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КАЛЕНДАРА

Звездно време

Околоосното въртене на Земята от запад на изток води до илюзията за видимото изгряване на небесните светила от изток и движението на цялата небесна сфера към посока запад на хоризонта. При това видимо въртене на небесната сфера всяко светило по нея в даден момент пресича меридиана на мястото на наблюдение или небесния меридиан, съответстващ на дадена географска дължина. В този момент то извършва горна кулминация и е най-високо спрямо южния хоризонта – с максимална височина. Този момент се измерва с т.н. пасажен инструмент – специален телескоп с нишка в зрителното поле, изобразяваща част от небесния меридиан при положение, че уредът е точно ориентиран в равнината му или е по посоката север-юг.

Моментът, когато дадено светило пресича нишката на пасажния инструмент е моментът на горната му кулминация. От този момент до следващата кулминация на дадена звезда или за еднозначност при дефинирането – пролетната равноденствена точка - се измерва продължителността на звездното денонощие , което използват астрономите. Всяка част от това денонощие – час, минута или секунда в този случай също се нарича звездна и изобщо се говори за звездно време s.

Нашият бит обаче се диктува от смяната на деня и нощта или от видимото движение на нашата звезда по небето – Слънцето. Затова се налага употребата на слънчево време.