Тези изображения, получени едновременно с рентгеновия орбитален телескоп “Чандра” и космическия телескоп “Хъбъл” са два погледа към ставащото в Раковидната мъглявина – остатък от Сръхновата от 1054 година.

Пулсари

Обозначават се с PSR и 6 цифри – 4 за рекстанцензията в часове и 2 за деклинацията в градуси. Първият открит пулсар в остатъка от Свръхновата от 1054 г. - Раковидната мъглявина например е PSR 0531 + 21. Намира се в съзвездието Бик и се отъждествява със слаба оптична звездичка от 16 зв.в в центъра на мъглявината.

Това съставно изображение на материята, завихряна до сулбстветлинни скорости от пулсара в Раковидната мъглявина – бързо въртяща се неутронна звезда с размерите на Манхатън, е получено от двете орбитални обсерватории на NASA – рентгеновия телескоп “Чандра” и космическия телескоп “Хъбъл”.

Понякога пулсарите се обозначават и с инициалите на обсерваторията, където са открити и рекстанцензията. Същият този първи открит пулсар в Раковидната мъглявина е още

NP 0532, което значи, че е открит в обсерваторията Кембридж, Англия.

Известните сега стотици пулсари са предимно в галактичната равнина.

Също като Ар звездите и промените, които се забелязват при пулсарите в радиодиапазона, рентгена или гама-лъчите са свързани с геометричното направление на насоченост на магнитното им поле. Бързите промени, характерни за тях са свързани с бързото им околоосно въртене и мълки размери, но интензитетът на магнитното им поле е огромен.

За разлика от Ар звездите, пулсарите са доста странни звездни остатъци с размери от порядъка на 10 км само, чието съществуване е предречено теоретично доста преди откриването им.

Откриването на пулсарите все пак било доста неочаквано и дори първоначално било засекретено, защото кратките строгопериодични във времето радиосигнали от порядъка на 1,3373 секунди при пулсара в Раковидната мъглявина твърде много приличали на изкуствени сигнали от “братя по разум”. По-късно станало ясно, че пулсарите и неутронните звезди са едно и също:

Две години след откриването на неутрона, през 1934 г., работещите в САЩ астрономи Цвики /роден във Варна/ и Бааде изказват предположението, че след избухването на една масивна звезда като Свръхнова остава нейното колапсирало ядро във вид на голямо 10 до 30-километрово “атомно ядро”, състоящо се от неутрони – неутронни звезди. Картината на звездната еволюция била завършена, но дори авторите й не предполагали, че неутронните звезди биха могли да бъдат наблюдавани някога, поради изключително малките им размери.