Този свръхфлуид се състои от 80% неутрони, 10% електрони и протони. Протоните са във вид на протонен газ, разтворен в неутронна течност. Този газ е идеален проводник на електрически ток, т.е. проводник без съпротивление – има свойството свръхпроводимост;

• твърда обвивка от неизродени неутрони и богати на неутрони ядра на различни химични елементи, основно желязо;
• най-горният слой на звездата – кората - е нагрят до 500 000 К и е дебел само 100 метра. Състои се от чисто желязо.

Над кората съществува обикновена газова атмосфера, висока само няколко сантиметра.

Според теоретични оценки масите на неутронните звезди трябва да са 0,1-2 маси на Слънцето в правопропорционална зависимост от размерите на звездата.

Освен това неутронните звезди трябва да имат бързо околоосно въртене и силно магнитно поле – наследство от бившата масивна звезда сега свита до невъобразимо малки размери.

През февруари 1968 г. се появява публикация в сп. Nature от Хюиш, ръководител на група радиоастрономи в обсерваторията Кейбридж, Англия за новооткрити радиообекти с много бързи и строго периодични пулсации, които нарекли пулсари . Те са забелязани от 24-годишната аспирантка на Хюиш през лятото на 1967 г. случайно при работа по определяне на сцинцилациите при радиовълни с честота 81,5 MHz или дължина на вълната 3,68 метра на радиоизточници по метода на Хюиш за идентификация на квазари.

Скоро след това били открити още такива източници.

Изследвайки първият открит пулсар, оказало се, че той се идентифира с оптически видима звезда от 16 зв.в. в остатъка от избухналата Свръхнова от 1054 г. – Раковидната мъглявина в Бик. Оказало се, че този радиопулсар излъчва и видими светлинни импулси със същия период. А също и рентгенови, които са най-мощни – 10*20 W , докато в оптичния диапазон пулсациите са с 1000 пъти по-слаби, а в радиодиапазона – милион пъти по-слаби.

Малко горе вдясно от центъра на това изображение е пулсарът – остатък от избухналата през 1054 г. Свръхнова в Бик.