Точните измервания на пулсациите показали, че периодът на пулсара намалява с 36 наносекунди за денонощие. Същият факт бил забелязан и при другите изследвани пулсари. Като се има предвид, че пулсарът в Раковидната мъглявина е възникнал само преди 1 000 години и неговият период бил един от най-малките сред останалите открити пулсари, може да се предположи, че колкото по-голям е периодът на един пулсар, толкова по-възрастен е той. Така за повечето пулсари възрастта се оценя от милион до 100 милиона години.

Освен радиопулсари, в началото на 70-те години са открити и първите рентгенови пулсари – Центавър Х-3 и Херкулес Х-1.

Централният компактен източник в остатъка от Свръхновата 79 има период 105 милисекунди определен от рентгеновите наблюдения на спътника ХММ-Нютон.

През последните години радиопулсарите загубиха статута си на “упълномощени представители” на неутронните звезди. Ясно е, че само част, макар и значителна, от младите неутронни звезди се проявяват като радиопулсари, а другите – като меки рентгенови избухвания; аномални рентгенови пулсари, компактни източници в остатъци от Свръхнови. Този пулсар спада към последната група. Той не се наблюдава в радиодиапазона. Нещо повече, при него дори отсъства пулсарната мъглявина. По всичко личи, пулсарът е “роден” с период, близък до наблюдаемия и с не много силно магнитно поле /по-малко от 3.10*12 Гс/.
На графиката добре се вижда пика, съответстващ на 105 милисекунди, а на малката графика е профила на импулсите на пулсара.

Това обстоятелство позволило да се свържат теоретично предсказаните бели джуджета с пулсарите. Нещо повече – позволило да се обяснят пулсациите им с бързото околоосно въртене на неутронните звезди и насочеността на излъчването поради характерната структура на мощното им магнитно поле.