Възможно е механизмът на пулсациите при тези звезди да е свързан именно с наличието на такива съединения в студените атмосфери, които задържат излъчването от вътрешността и така натрупват излишък от енергия. Натрупаната енергия в един момент разрушава молекулите. За страничен наблюдате л това се изразява в “изсветване” на Миридата в нейния максимум на блясъка. Изхвърлената енергия води до понижаване на температурата. Звездата отново е свита и молекулните съединения стават устойчиви. Следва пак задържане на енергия и повтаряне на цикъла. Други особености на Миридите обаче говорят за това, че този механизъм все още е само един от възможните. Той не обяснява, например, наличието на емисионни линии в спектъра, което е най-характерното за този тип звезди. Това са линии на водорода, на неутрално и еднократно йонизирано желязо. Поведението на тези емисионни линии е такова, че говори за преминаване на ударна вълна през атмосферите и значителни загуби на вещество.
Миридите са звезди-гиганти и свръхгиганти с малка средна плътност на веществото си . Те са от спектрални класове M и рядко от R , N и S . Промените в блясъка им говорят, че температурата на повърхността им се изменя от 1 800 до 2 300o К.
Периодите на променливост на Миридите са от 80 до 1000 денонощия. Някои от звездите с периоди повече от 400 денонощия се изявяват и като ярки инфрачервени обекти.
Системата на Мира от Кит
Формата на кривата на блясъка, амплитудата и периодът на Миридите се променят понякога до 10 % от цикъл в цикъл, което ги доближава до полуправилните и неправилните променливи звезди.
Миридите са многобройни, но доста нееднородна група звезди, отличаващи се и по динамичните си характеристики. Тези с периоди до 200 денонощия имат големи и хаотични скорости, докато по-дългопериодичните като че ли имат по-подредено и определено място в Галактиката.
Общо взето и тези звезди, подобно на Лиридите се разполагат около галактичната равнина, но на различни разстояния около нея и спадат към различни подсистеми.
Интересно, че много от Миридите са в системи от звезди, както и самата Мира. Обикновено съседната звезда е бяло джудже.
Такава звездна състема от червен гигант или свръхгигант и бяло джудже или звезда от Главната последователност се нарича още симбиотична звезда.
Симбиотичната система R Aquarii /Водолей/ , която се наблюдава като повторяемо Нова звезда.