Полуправилни и неправилни променливи звезди

Към полуправилните се отнасят звезди като RV Tauri /Бик/ , които имат висок първичен и вторичен максимум в кривата на блясъка си, наподобяваща кривата на блясъка на тясната двойна система β Лира. Приликата свършва дотук, тъй като повторяемостта се променя всеки път с различен период, вариращ от 32 до 144 денонощия. Амплитудите са от 1 до 3,5 зв.в.

Звездите са гиганти от спектрален клас F , G или K .

Също червени гиганти са и неправилните променливи звезди като μ Се p /Цефей/ Върху дълъг период от 4 300 денонощия са наложени промените в блясъка с по-къси периоди от 730 до 904 денонощия. Амплитудите са блясъка не са малки – почти 2 зв.в.

Непредсказуеми са и промените в блясъка на звезди като R Cor Bor /Северна корона/ . Тези звезди в спокойния си период са с максимален блясък, който се накъсва от дълбоки минимуми с амплитуда, варираща от 3-4 до цели 15 зв.в.

Z And /Андромеда/ те са звезди-антиподи на R Cor Bor . Те обикновено са с минимален блясък, върху който се наслагват кратки и високи максимуми.

Криви на блясъка на полуправилни и неправилни променливи звезди.

Други променливи звезди с много малки амплитуди в блясъка и малки периоди са:

• тип δ Scuti /Щит/ от спектрален клас А- F – бели гигантски звезди. Периодите им са само 0,2 денонощия, а амплитудата – от няколко стотни до 0,3 зв.в. Кривата на блясъка им е синусоидална и наподобява тази на Лиридите и цефеидите-джуджета. Звездите от този тип обаче не са бедни на тежки елементи, а са с химичния състав на Слънцето.
• Тип β Cep /Цефей/ звездите са сини гиганти от спектрални класове В0-В2 с промени в блясъка също стотни части от зв.в. и с 2-3 периода на променливост, но все по-малки от 0,5 денонощие.